Белоградчишките скали покриват площ от 50 km² в западната част на Стара планина. Те са високи до 200 метра и много от тях са с причудливи форми. Най-величествените скали обграждат Белоградчик : Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът. В продължение на милиони години природата е изваяла от безформения камък скулптури на митични същества, хора, животни и птици. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена.
Величествените червени гиганти, контрастиращи на зеления фон на красивия природен ландшафт, създават приказна естествена комбинация от форми, сенки и цветове.
Белоградчишката крепост е една от най-запазените в България. Основана е от римляните и е функционирала непрекъснато до Сръбско-българската война през 1885 г.
Флората около скалите включва много ендемити специфични за Балканите и записани в Червената книга на България. Животинският свят е представен от скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и други.
И едно сравнително ново откритие – пещерата Козарника . Тя е на 5 км от Белоградчик. Там са открити най- старите следи от човешко присъствие в Европа на възраст 1,5 млн. години.
През 2007 г. Белоградчишките скали бяха номинирани в конкурса „Новите седем чудеса на света” и заеха една от челните позиции, макар и да не стигнаха до финала.
Регионът на Белоградчик се утвърждава като атрактивна дестинация за туризъм. Градът бе избран през 2008 г. за национален победител в конкурса по програма EDEN за отлична туристическа дестинация благодарение на богатото си тракийско наследство и впечатляващата природа.
Писателят Антон Страшимиров пише :
Пред фантастичните видения на Белоградчишките скали, човешката фантазия е ограбена, абсолютно ограбена с всички свои капризи.